Последици от психичния стрес в организацията - част 2
Втората голяма група последици от стреса в организацията се отнасят до самата нея. Към тях можем да отнесем от една страна последиците, свързани с нейното функциониране. Те са влошаване на качеството на работата, понижаване на морала на служителите, увеличаване на аварийността и инцидентите, повишена конфликтност, текучество на служители, отсъствия от работа, понижен авторитет на организацията в широката социална среда. От друга страна, последствията могат да имат и сериозна цена от икономическа гледна точка. Това са повишените разходи за компенсирането на влошената продуктивност и качество, разходи по наемане и обучение на нови служители, разходи за застраховки, компенсации, възстановяване на повредено имущество и т.н.
Разнопосочни са резултатите за връзката между организационния стрес и отсъствието от работа. Оказва се, че изпълнените със стрес работни ситуации увеличават отклоненията от работа на ниско привързаните, но намаляват отсъствията при високо привързаните към организацията служители.
Половите различия също могат да окажат влияние на отсъствия- та от работа, независимо от стреса. Така например С. Миламед и колеги откриват, че съществува връзка между обективната моно- тонност на работата и отсъствията по болест при жените, но не и при мъжете.
Стресът в работата увеличава отсъствията тогава, когато служителите смятат, че усилията им не се оценяват по достойнство.
През последните 30 години специално внимание се обърна на един феномен, свързан със стреса и в крайна сметка последица, продукт от хроничния стрес в организацията – професионалното изпепеляване (burn out).
Професионалното изпепеляване се разглежда като афективна реакция на нарастващия на работното място стрес, чиято най- важна характеристика е постоянно увеличаващо се изтощение на вътрешните енергетични ресурси, изразяващи се като емоционално изтощение, физическа умора, когнитивна слабост.
Развитието на изследванията за професионалното изпепеляване през 80-те и 90-те години на миналия век са свързани изцяло с професии, които са ориентирани към човека, например: учители, лекари, социални работници, медицински сестри, полицаи и др. Специалистите от тези професии са принудени да откликват постоянно на нарастващите претенции на хората за бързо и качествено обслужване и решаване на редица проблеми. При подобни професии, рамките за професионална изява са ярко очертани от законодателя и професионалистите в тези сфери работят при спазване на строги норми, които изискват да се инвестират много емоции, когнитивни усилия и изразходване на физическа енергия. Това предполага при продължително упражняване на професията да се получи емоцио- нално изтощение, когнитивна слабост и физическа умора. Именно това състояние на работещите в публичния сектор е наречено от един от пионерите в този род изследвания Х. Фрайденбергър, “burn out” или професионално изпепеляване.
Според концептуалния модел на К. Маслаш и колеги, професионалното изпепеляване се разглежда като синдром, който съдържа три дименсии – емоционално изтощение, деперсонализация и намаляващи професионални постижения:
Емоционалното изтощение се отнася до индивидуалното чувство за изразходен емоционален ресурс и се разглежда като базисен компонент на синдрома.
Деперсонализацията се отнася до негативно, цинично и крайно дистанцирано отношение към хората, с които се взаимодейства на работното място. Това е междуличностният компонент на професионалното изпепеляване.
Намаляващите професионални постижения се отнасят до индивидуалната преценка и емоционалното отношение към личната професионална компетентност и способността на индивида да се справя в различните професионални ситуации. Обхванатият от професионално изпепеляване преценява себе си като некомпетентен, трудно вървящ в крачка с изискванията на професията и неефективен в различните ситуации. Този симптом се отнася до самооценъчния компонент на професионалното изпепеляване.
По-късно А. Пайнс доразвива концепцията си за професионалното изпепеляване като го дефинира като синдром от случващи се едновременно симптоми като безпомощност, безнадежност, намаляващ ентусиазъм, раздразнителност, чувство за понижаваща се самооценка, въртене в омагьосан кръг. При това тези симптоми не се свързват непременно с работа и отношения, обусловени от работни ситуации.
Налице са две групи фактори, обуславящи професионалното изпепеляване: личностните особености и причини, съдържащи се в структурата на организацията и съдържанието на трудовата дейност.
Половите различия се отнасят до това, че жените по-често се оплакват от емоционално изтощение, а мъжете по-често - от депер- сонализация и засилване на агресията. Няма регистрирани в проучванията връзки между професионалното изпепеляване и етническите особености на хората.
Намерени са връзки между професионалното изпепеляване и образованието. Женените мъже, както и омъжените жени по-рядко страдат от бърнаут в сравнение с разведените. Най-често жертва на бърнаута са самотно живеещите. Наличието на дете в семейството намалява степента на изпепеляването. Вероятно семейството служи като буфер и смекчава стреса, в резултат на получаваната в не- го подкрепа и намиране на смисъл извън работата.
Съществуват и някои личностни особености, които са предиктори (показват предразположеност) за по-голяма вероятност от изпепеляване. Например, посочват се: неувереността в себе си; нетърпеливостта; привързаността към традиционните ценности; потребността от одобрение; прекалената преданост и отдаденост в работата; идеализмът и перфекционизмът.
Сред организационните фактори, провокиращи професионално изпепеляване у служителите са: недостатъчната професионална автономия; необходимостта от постоянна среща с хора; ролеви конфликти; ролева неопределеност; ограничаване на възможността за лични достижения; работно претоварване; външни стресори ка- то шум, вибрации и др.
Какви подходи за превенция от професионалното изпепеляване в организационна среда са познати? Най-често срещаният подход за справяне с професионалното изпепеляване е създаването на групи за самопомощ. Това са групи на колеги, които споделят в определено време от седмицата (месеца) в психологически защитена среда как се справят с различните професионални ситуации, носещи им най-голямо напрежение.
При анализ на четири проучвания, правени с учители, медицински сестри, лекари и сестри от интензивни отделения, се намира негативна връзка между бърнаута и социалната подкрепа, т.е. по-високите нива на получена подкрепа от колегите, водят до на- маляване на интензивността на симптомите на професионалното изпепеляване.
Групите за самопомощ дават на индивидите информация и емоционална подкрепа, а понякога и инструментална подкрепа. Со- циалната подкрепа се оказва, както бе анализирано и по-горе, от критично значение за попълване на загубените емоционални и когнитивни ресурси при стрес.
Справянето с негативните последици от психичния стрес в организациите е възможно чрез промени както в организационната среда, така и в по-широката социална среда. Справянето със стреса изисква както нормативно уреждане на определени проблеми, опиращи до функционирането на организациите, така и преосмисляне на функционирането на самите организации. За целта, от изключително значение е подготовката на мениджърите в аспект на компетентностите им като ръководители. Редуцирането на нивата на последиците от стреса и подобряването на психичното благополучие на служителите минава и през целенасочените действия на ме- ниджмънта на организациите по развитие на екипите. Укрепването
и развитието на екипите е от ключово значение за подобряване и на ефективността и ефикасноста на организациите.
Нивата на кумулиран стрес сред служителите в организациите и влиянието им върху последиците от стреса, се превръщат в ключов компонент за оценка на мениджърската ефективност и компетент- ност. Поддържането на оптимални нива на кумулиран стрес и интензивност на последиците от стреса са показател за мениджърска компетентност и извисен морал.









